235. МОМА И ЗМИА
Легнала мома, заспала
мегю две гори зелени,
мегю две води студени.
Никой край неа немаше,
вишен йе господ нат неа,
стано'ит камен позгла'а,
пот камен змиа лютица.
Змиа си бога молеше:
- Умри я, боже, девойка,
гнездо в коса йе да пра'ам,
от лице месо да ядам,
от очи вода да пиам!
Како ми бога молеше,
така йе господ поможи.
Тога девойка ми умре,
в коси гнездо напра'и,
от лице месо ядеше,
от очи вода пиеше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.