220. * * *
Заплакала ми гората, гората и планината
и от гората дървьето, и от дървьето лискята,
от гнездите пилците, и то земята тревата,
от кладенците вогьето заради Инче войвода:
- Камо си, Инче, да дойдиш? С айдуци гора с' исполна,
айдуци оган дадо'е, гората я изгори'е.
Егиди Инче войвода, камо си бърго да дойдиш,
тишки от гора избегле! Тога се Инче изгласи
из тая гора зелена: - Потрай* ми, горо зелено,
ете го Инче ке идет, с айдуци ке се обидит.
Първото сърце го немат. Кога трендафил цутеше,
секой му душа любеше; кога трендафил капеше,
никой му мишки нейкеше. Извика гора до бога,
и от гората древьето, и от древьето лискята,
и то земята тревата, от кладенците вогьето.
Извика Инче до бога низ тая гора зелена,
из високата планина: - Трай ми, горо ле, не плачи,
ете го Инче ке идет, айдуци ке 'и испъдит.
Айдуци гласот му чу'е, еден пред други бега'а,
еден с друг не се видо'а. Тога се гора зарадва
и от гората древьето, и от древьето лискята,
от гнездите пилците, от кладенците вогьето.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.