167. БУДИНСКА ЯНА
Ейди Яно, Будин Яно!
За тебе се Будин биет;
два те цара посакале,
а трекиот ке те грабит!
Стана Яна ми побегна,
ми отиде Димна гора,
Димна гора Богдано'а,
найде дре'о кипаро'о;
во коренот змех му лежит,
на връво'и славей пеит.
Ми се скрила Будин Яна
зме'отому* под крилята.
Царот пущи три елчии,
да я найдет Будин Яна.
Отидо'е Димна гора,
'съта гора исеко'е,
нигде Яна не найдо'е.
Се врати'е елчиите
и на царот му кажвеет:
- Еди наше господаре!
Съта гора исекохме,
нигде Яна не найдохме;
едно дре'о оста'ифме,
на връво'и славей пеит,
во коренот змех му лежит.
(...)
* Окончание того, тому се употребвит в разговорниот язик на некое нравоучение; напр. не гибай човекатого; не чини лошо човекотому.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.