112. ПЕТКО ВЕКИЛИН

Български народни песни

Пеле, не пеле, мори, петлите;
сеймени тептил тръгнаха,
чорбаджи Петко фанъха,
калоферския векилин,
а стамболскиа сарафин.
Назат му ръце вързаха,
пот кон му нозе коваха,
на Стамбол да го закарат.
А Петковица векилка,
тя си на след тях идеше,
на сеймени съ молеше:
- Сеймени, млади сеймени!
Сичконо беглик земете,
овцете със овчарете,
говеда с говедарето;
още ни беглик земете
къщата с покъщнината,
чорбаджи Петко пуснете,
калоферскиа векилин!
А сеймени и думаха:
- Петковице ле, векилко!
Не жали Петко векилин,
в Филибе му е обяда,
на Едрине му вечера,
заран по-рано вов Стамбол.

 

Панагюрище.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.