90. ПЕСЕН НА АЛЕКСАНДЪР ВОЙКОВ

Български народни песни

Край стените на затвора
майка плаче и нарежда:
- О юнако, мили сине,
на старини ти надежда!
Излез, сине, да те видя,
Да те видя, рожбо мила,
че в сърце ми люта змия,
люта змия гнездо свила.
А юнака се обажда,
бодър и смел зад стените:
- Не ме, майко, ти оплаквай,
не проливай си сълзите:
часовете ми изтичат -
утре рано сърце спира;
на бесилката увиснал,
ще изгасне мъжка сила.
За делото аз умирам,
но то, майко, ще живее, -
знамето във кръв обляно,
победило, ще се вее!

Александър Войков от с. Кумарица, Софийско е обесен като войник-политзатворник през 1935 г. (бел. съст.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.