8. НАДЖЪНВАНЕ МЕЖДУ МОМА И КЕРВАНДЖИЙЧЕ
Мари Яно, бяла Яно!
Яна жъне до два пътя,
дето вървят кираджии,
кираджии, керванджии.
Никой нищо не й рече, -
най-малкото керванджийче
то на Яна проговори:
- Мари Яно, бяла Яно,
имаш китка на челото:
дай ми, Яно, тази китка -
да я стрия на бял камък,
да я пия с прясно мляко,
да се хваля на момците -
как са сладки малки моми:
като бял мед на Илинден,
като агне на Гергьовден,
като пиле на Петровден. -
Отговори бяла Яна:
- Ой те тебе кираджийче,
хайде да се наджънваме!
Ако мене ти наджънеш,
за тебе е мойта китка!
Ако тебе аз наджъна -
ще ти взема биволите,
биволите и колата.
Почнали да се наджънват -
от сутринта дор до пладне;
наджъна го бяла Яна -
малко-много, с девет снопа,
с девет снопа, с три ръкойки;
но му прости биволите,
биволите и колата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев.
София, 1948.