27. МЪГЛА И СЛЪНЦЕ

Български народни песни

Девойко, девойко!
Девойкини двори
мъгла попаднало,
роса заросило...
Девойкина майка
у двор низ двор оде,
дребни сълзи рони,
руси коси скубе
и на Бога вика:
- Боже, мили Боже,
що си ме милувал,
то й си ме дарувал:
една мила щерка;
другиму я дадох,
без нея останах!
Девойко, девойко!
Юнакови двори
слънце огреяло...
Юнакова майка
у двор низ двор оде
и се крехко смее,
и на Бога вика:
- Боже, мили Боже,
що си ме милувал,
то й си ме дарувал:
една мила сина,
една мила снаха!

 

3ап. България; сватбена - когато невестата се прощава с домашните си (СбНУ 2, 61).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.