22. СНОЩИ, ЗЛАТКЕ ЛЕ, ДОЙДОХ

Български народни песни

- Снощи, Златке ле, дойдох
на вашта, Златке, седянка, -
тебе самичка заварих,
посърнала, повехнала
като просо презреяло,
като ружа прецъфтяла;
що си толко нажалена,
нажалена, наскърбена?
- Като питаш, първо либе,
като питаш, да ти кажа,
що съм толко нажалена,
нажалена, наскърбена.
Аз съм чула и разбрала,
че ти ходиш по седенки,
по седенки, по беленки
и си либиш друго либе,
друго либе освен мене.
Като либиш друго либе,
дава ли ти мойте китки,
дума ли ти мойте думи,
играй ли ти като мене?
Добри Златки отговаря:
- Ако либя друго либе,
друго либе освен тебе,
конче имам - да го немам,
пушка имам - да я немам!
Не ме струвай да се кълна,
да се кълна, да се веря:
вярвай Бога, първо либе,
че не либя друго либе!

 

Изт. България (Раковски, Показалец, 92).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.