15. ОВЧАР И ВАКЪЛ ОВЕН

Български народни песни

Припаднала тъмна мъгла
по Елена по лъките, -
ту припада, ту се дига.
Не е било тъмна мъгла,
а най било сиво стадо...
Сред стадото млад кехая,
разсвирва го, разтирва го, -
с меден кавал разсвирваше,
с тънка шипка разтирваше.
Вакъл югич сред стадото,
той повива вити роги
и поглява жално-милно,
жално-милно срещу пладне.
Попитва го млад кехая:
- Ой та тебе, вакъл югич,
що повиваш вити роги
и погляваш жално-милно,
жално-милно срещу пладне?
Отговаря вакъл югич:
- Ой та тебе, млад кехая,
пладне стана и замина, -
агънцата огладняха,
майките им прегоряха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.