67. ДЕНА И ЗМЕЙ
- Море Дено, моме Дено,
Що си, Дено, на ден бяла,
На ден бяла и цървена,
Я на ден си се зелена?
- Варай, дружки неверници!
И яз не зна, защо й Дена
На ден бяла и цървена,
Я на дени се зелена.
- Море Дено, мила дружко!
Кой ти даде тая китка,
Що га носиш от ден на ден,
От ден на ден на главата?
- Море дружки неверници!
Тая китка Стоян набра,
Стоян набра от гората.
- Море Дено, моме Дено!
Тая китка ту я няма,
Не во поле, не во гора;
Варай, Дено, мила дружке,
Тебе, Дено, змей те люби!
Още речта не дорече,
Китка падна в Денините,
Денините тенки скути
От яснина без облаци,
По китката змей си падна,
Змей си падна в Денините,
Денините тенки скути.
Отговори мома Дена:
- Гледай, дружки, да веруваш -
Защо й Дена на ден бяла,
На ден бяла и цървена,
Я на ден съм се зелена!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.