162. ПУСТО ЛИБЕ - ДЯДО ХАРО
Кога мама умираше,
А тя мене заръчаше
Низко либе да не либя,
Нито низко, ни високо!
Аз залюбих пусто либе,
Дяда харо - кожухаро:
Шапката му три дни дълга,
Три дни дълга, ден широка,
Педа-човек, лакът-брада.
Аз отидох в градината,
Си го найдох в латината,
Где се бори с мравунците -
Пусти мравки се отгоре,
Мойто либе се отдолу!
Аз го узех в престилката,
Та го турнах в къщи в кътът:
Фръкна искра, изгори го!
Аз го турнах под воднико,
Капка капна, удави го!
Аз го турнах на полица,
Захлупих го под паница,
Дойде мишка, завлече го,
Пратих котка, довлече го!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.