139. ДВЕ ТОПОЛИ НАД СЕЛО
Либиха се двама лефтери,
Либиха се три години в тайната,
Та ги никой не угади, обади,
Угади ги момяна майка душманка,
Тя ги кълне деня и нощя да умрат!
Умряли са двама млади лефтеря.
Закопаха хубост ерген под село,
Закопаха хубост мома над село.
Израсли са две тополи високо,
Та растяха двете, та порастоха,
Та си сбраха двата върха на едно,
Та остана това село под сянка.
Разсърди се момина майка душманка,
Че обзела дор две брадви бойлийки,
Че отсече две тополи високи.
Тий са израсли по-високи, клонати,
Та си сбраха двата върха на едно,
Та остана това село под сянка!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.