118. РАЗСЕЯНИЯТ ВЛЮБЕН
Никола Радо думаше:
- Радо льо, китка сминова,
Сминова, карамфилова,
На карамфила цветеца!
Земни ме, Радо, земни ме,
Земни ме да се оженим,
Че ми хубостта премина,
Хубостта, Радо, младостта,
И твойта Радо, и мойта!
Откак те тебе залюбих,
Ази си ума загубих!
Забравих, Радо, денето,
Денето и делниците,
Кога е делник, понеделник,
Кога е света неделя!
Отзаран рано подраних,
То било света неделя,
Пък аз го имам понеделник!
Аз станах рано в неделя,
Руси биволи нараних,
Нараних и отимарих,
Че свързах сено зелено,
Отидох, Радо, да ора:
Нашта съм нива заминал
Че съм на вашта отишел!
Изкарах брезна и втора,
Третята до половината;
Кога нагоре погледнах,
Баща ти иде отгоре,
Баща ти носи ножове;
Батю ти иде отдолу,
Батю ти носи пищови,
Мене щат, Радо, убият!
Ази се чудя и мая:
Да бягам - не ща побягна,
Да седя - не ще доседя,
На батя ти се домолих,
Пък на баща ти неможих;
Че търтих, Радо, да бягам,
Нашта съм порта заминал,
Че съм на вашта отишел!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов.
Второ издание. София: Хемус, 1942.