97. ВЗАИМНИ КЛЕТВИ В ЛЮБОВ
Гайтано, моя севдано,
Гайтано, пиле писано!
Гориш ли така за мене
каквото азе за тебе?
Повниш ли, либе, знаеш ли,
кога си бехме малечки,
кога наедно ходехме
в нашата, ваша градинка,
по зелената моравка,
под червената ябълка,
верни си думи думахме,
тайком са разговаряхме -
който са напред ожени,
да даде Господ, Гайтано,
да легне болен да лежи.
Да лежи девет години,
девет постели да сгнои
и девет пъстри возглаве,
да лежи, да не умира;
снагата да му погине,
лицето да му извене,
косата да му опада,
със стълба в гърне да влезе,
във него турски да седне
и там да му е широко.
Комар да му е добар кон,
на припек да го потърси
и па да си го не найде;
от муха крилце - седелце,
иглени уши - зенгии,
ръжена сламка - тояга,
па и тя да му натяга.
А Гайтана му думаше:
- Който ни, либе, разцепи,
от очи да се отдели
и от що му е най-мило.
Воденчар д' иде да стане
и хлебец да си замеси
в лешник- чорупка нощови.
На нокът да го разплеще,
на слънце да го опече,
да яде - да му артише,
на пътниците да даде,
на просеците ламотче,
и на кокошки да троши
и кучетата да храни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.