88. ВЯТЪР ДА РАЗБУДИ ЛИБЕ
Дуйни ми, вейни, бял вятър,
да ми разбудиш либено,
да си му видим лицетоф,
въз лице бяличко ли е.
Въз йочи чорничко ли е,
въз вежди вакличко ли е,
въз кръсче тъничко ли е.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.