82. РАНИ ОТ МОМИНИ КЛЕТВИ
По полето чадър до чадъра,
под чадъре Велко болен лежи
и при него сестра му Елена;
сълзи рони, Велку рани мие,
дари дере, Велку рани връзва,
коса гори, Велку рани скруми.
Тя го пита: "Болят ли те рани?"
- Да не болят, рани не би били,
рани не са от Бога паднали,
а са рани от момински клетви.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.