77. ОТ МЪКА САМ СИ НАПРАВИЛ СЕДЯНКА
Снощи съм, Ганке, замръкнал,
на Сакар, на могилата,
със деветмина дружина.
Седнахме да вечеряме
прясно сиренце, отвара;
като ми хрумна за тебе,
аз хапнах, то ми приседна,
завторих, Ганке, не можах...
Обзех си гега във ръка
и си долама наметнах,
та си във село отидох,
всички седянки светеха,
вашта седянка не свети,
тебе те няма да пееш;
и аз от село излязох,
че край селото застанах,
та си долама съблякох,
и си гегата разсякох,
та си седянка накладох,
и викнах, Ганке, та запях.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.