6. МЪКА НА УМИРАЩ ПО ХУБАВАТА ПРИРОДА
Та чули ли сте, не ли сте,
кина е ново станало
вав Сойджук село голямо,
в Адемагоско каначе?
Адем са болен разболя,
ни чуе Адем, ни види,
от болест глава не вдига;
бубайку му е до него,
любе му диван сидеше,
майка му тихо думаше:
- Адеме, синко Адеме,
кина е тебе най-мило
та си душата ти даваш?
дал ти е мило любето?
дал ти е мила динйоса?
- Не ми е мило любето,
любето ще са ожени,
детену ще са изкути,
ам ми е мила диньоса.
Всичко от земя излиза,
всичко е цвете цветнало -
и белен червен трендафел,
и ранен зелен босилек,
пак я ще в земя да ида!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.