47. ЛИБЕ СЪСЕДЧЕ
Обичам, мамо, драго ми й
комшийче любе да любя.
Из къщи ходя, чувам го,
на прага стъпя, виждам го,
за вода тръгна, викам го,
яко не дойде, чакам го.
Дохаждай, любе, дохаждай
всеки ден, всяка неделя,
и в седмицата шес пъти,
дано на мама омръзнеш,
а пък на татка дотегнеш,
да дадат меня на тебя.
Ако ма меня не дадат,
боса Балкана ще мина
по бяла фуста хасяна
и пак със тебя ще дойда.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.