324. БАБИНО ПРОСО
Посеяла баба,
три разкрача просо;
че станало просо,
че станало чудо,
чудо та голямо -
до мише коляно,
до жабино рамо.
Почуди се баба,
как просо да жене,
та събрала баба,
голяма меджия,
петел и кокошка,
квачка със пиленца.
Накани се баба
жетвари да гости,
та дигнала пола,
уловила бълха
и въшка яловка,
полвина сварила,
полвина опекла,
и парче остана
с въже го превързва,
на стена окачи,
стена се претури,
бабата затури.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.