32. ЛИЧЕН СИН В БОРБА СЪС ЗМЕЙ
Сбрали ми са, Добри ле, събор момци,
Добри ле, мой Добре, коладе ле!
Пречом пречат, сочом сочат
у Добрюви чемшир порти,
потроггали, похлопали
на Добрюви чемшир порти,
че ютори Добрюва мама
на Добри гости коладници,
че ги введе в равно дворе,
покани ги злат трапеза,
да си едат, да си пият.
отговаря Добрюва мама:
- Ой ва вази добри гости,
добри гости коладници!
Кат ходите вред по свето
не видяхте ли мойта сина?
Отговарят добри гости,
добри гости коладници:
- Ой та тебя, Добрюва мама!
Да го видим не го знаем,
не го знаем познаваме.
Отговаря Добрюва мама:
- Мойта й синка лич приличан,
на глава му ясен месец,
на гърди му светла звезда,
на кръста му тънка сабя!
Отговарят добри гости,
добри гссти коладници:
- Видяхме го татък долу,
татък долу в Анадоло,
там се бие с млади змея -
млади змея по небето,
Добри юнак по земята!
Туй на здраве, Добрюва мама!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.