294. КОШУЛЯ ОТ БОЖА МАЙКА
- Станенине господине,
и тизека, малка моме,
кой ти уши тъй кошулкя?
Дали ти я майка шила,
или ти я баща купи?
По полици се звездици,
на гърдите ясен месец,
на плещите ясно слънце?
Проговори малка мома:
- Нито ми я майка уши,
нито ми я татко купи,
него ми е дар дарена;
дарила ме Божа майка,
кога роди Млада Бога.
Та позвала сите жени,
и я ойдох сос майка ми;
разплака се Млада Бога,
та залюлях Млада Бога
у люляйка позлатена,
та ми дари тъй кошуля.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.