270. ПЛЕТЕНЕ НА НЕВЕСТАТА - 1
Рано е Неда ранила,
в събота сутринта рано,
па се е Неда, омила,
омила ле се, уплеле,
шарен е килим послала,
златно е просо пръснала.
Седнала да я уплетат,
към изток срещу слънцето,
със нейни верни другарки.
Като е Неда седнала,
дребни си сълзи порони
и се на Бога помоли:
- Боже ле вишни високи,
дай си ми, Боже, удай ми,
да бъда днеска весела,
да гледам, да се нагледам,
бащини къщи високи,
да хода, да се находа,
в бащини двори широки
утре е света Неделя,
аз ще да ида, отида
в свекрови двори широки.
И там са двори широки,
но не са като бащини!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.