251. ЛЯК НА БОЛЕН СВЕТИ ИЛИЯ
Разболял са свети Илия,
та е лежал, та е болял
тъкминко ми девет годин,
девет годин вятър не вя,
девет годин дъш не валя,
той си има милна сестра,
милна сестра Дафинчица.
Тя тръгнала цяр да дири.
Цяр да дири, ляк да търси,
срещум я среща Божа майка:
- Добра среща, Дафинчице.
Отговаря Дафинчица:
- Дал Бог добро, Божа майко.
Отговаря Божа майка:
- Къдя отиваш, Дафинчице?
Отговаря Дафинчица:
- Разболя се свети Илия,
та е лежал, та е болял,
тъкмо ми девет години,
девет годин вятър не вя,
вятър не вя, дъш не валя,
и си тръгнах цяр да диря,
цяр да диря, ляк да търся.
Отговаря Божа майка:
- Я се върни, Дафинчице,
та си земи блюдо трици,
та си иди у горица,
у горица на поляна,
помами си кошутица,
та си издой прясно мляко,
то ша бъде свети Илию,
ляк ша бъде, цяр ша стане.
Повърна се Дафинчица,
че си зела блюдо трици,
че отишла у горица,
помами си кошутица,
та си издой прясно мляко,
занесла го на брата си,
изцери се свети Илия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.