247. ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Я угрей, угрей, слънчице,
угрей ут уда и гура,
в гурата има мънастир,
мънастир света Синая,
във мънастирю килийка,
в килия Света Мария,
Христа си Бога рудила,
тринни на вън не излягва,
на четвърти ден излезе
с аляно булу прикрита,
със злат са ръжен пудпира,
златно кориту изнася,
златни пелени да пере.
Кату са върна Мария,
като в люлката погледна,
Христа гу няма в люлката.
Викна Мария да плаче,
- Мълчи, Марийо, не плачи,
Христос, Марийо въз Бога,
въз Бога на куляну му,
бялу си книже държеше,
черну си слову пишеше,
със злати ябълки играй.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.