226. УМЕН ЮГИЧ (ОВЕН) И ОВЧАР
Припаднало й тежка мъгла
при Илена по лаките,
то припада, то се дига;
не е било темна мъгла,
я най било сио стадо,
сред стадото млад кехая,
разсвирва го, разтирва го,
с меден кавал разсвирваше,
с тънка шипка разтирваше.
Отговаря вакъл югич,
вакъл югич сред стадото.
Той повива вити роги
и поглява жално-милно,
жално милно срещу плання.
Попитва го млад кехая:
- Ой та тебя вакъл югич,
що повиваш вити роги
и погляваш жално-милно,
жално-милно срещу плання?
Оотговаря вакъл югич:
- Ой та тебя млад кехая,
плання стана и замина,
агънцата огланняха,
майките им прегоряха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.