217. ЖАЛ НА ЗЪЛВА ПО СНАХА
Де са йе чуло-видяло
калина буля да жалей.
Кат е Калинка жаляла,
жаляла девет години
станала й събота заран,
че си й главата омила,
че се хубаво премени,
вземала нова бъклица,
вземала свещи вощени,
отиде в равни гробища,
на булино си равен гроб,
викнала, че заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети,
хубаво, бульо, нареси!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.