184. ПОДРАНИЛА ПРИ БОЛНИЯ СИ СЪПРУГ - ХАЙДУТИН
- Росна ми, росна росица,
чернойока невясто,
къдя си рано ранила
със бели менци на вода,
по това росно ливаде,
та ти са росни полите
и кални ти са чехлите?
- Ранила съм си, ранила,
че съм си чула-разбрала,
либе ми болно лежало
на връх на Стара планина,
на Къртичова могила:
морава му е постеля,
мермер му камък - возглаве,
тъмен му облак - завивка,
а сух му пелин - сенчица.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.