165. ТЪГА ПО УМРЯЛО ЛИБЕ
Мама Стоенки думаше:
- Стоенке, чедо хубаво,
момите садят босилек,
коя градинка, коя две,
а ти ми, чедо, ни една!
Стоянка мами думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
и аз босилек посеях
в нашата нова градина,
ала не изникна босилек,
ами израстна топола,
на тополата сив сокол, -
аз, мисла, че е Никола..
Мама Стоенки думаше:
- Стоенке, не овдовяла,
какъв е тоя Никола,
та го толкова жалееш?
Либе са, чедо, жалее
година и три месеца,
годеникът се жалее
две годин и две недели,
а венчаното либенце
три годин и три недели;
а ти Никола жалееш
тъкмо ми девет години!
От как е умрял Никола,
не та е мама видяла
на вратник да поизлезеш,
със моми да си прикажеш,
на момци да са покажеш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.