160. ОТДАВНА ЛИ СИ КАЛУГЕРИЦА?
- Отдавна ли си, Сусанко моме, калугерица?
- Не съм отдавна, байо ле байчо, не съм отскоро,
три годин стана, байо ле байчо, четвърта кара!
- За кого чуваш, Сусанко моме, бялото лице?
- Чувам го чувам, байо ле байчо, за черна земя.
- Черната земя, Сусанко моме, сполай не вика.
Дай го на мене, Сусанко моме, сполай да река,
сполай да река, Сусанко моме, и Бог да прости!
За кого чуваш, Сусанко моме, черните очи?
- Чувам ги, чувам, байно ле байчо, за черна земя.
- Черната земя, Сусанко моме, сполай не вика,
сполай не вика, Сусанко моме, и Бог да прости!
Дай ги на мене, Сусанко моме, сполай да кажа,
сполай да кажа, Сусанко моме, и Бог да прости!
За кого чуваш, Сусанко моме, тънките вежди?
- Чувам ги, чувам, байно ле байчо, за черна земя.
- Черната земя, Сусанко моме, сполай не вика,
дай ги на мене, Сусанко моме, сполай да кажа,
сполай да кажа, Сусанко моме, и Бог да прости.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.