144. ПРИ ЛИБЕТО Е НАЙ-ТОПЛО

Книга на народната лирика

Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: - Леле ми студит!
Татко го викат: - Еле при мене,
ела при мене, яс да те стоплям!
Хойде при татка, като при снега!
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: - Леле ми студит!
Майка го викат: - Еле при мене,
ела при мене, яс да те стоплям!
хойде при майка, како при змия!
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: - Леле ми студит!
Брат й я викат: - Ела при мене,
ела при мене, яс да те стоплям!
Хойде при брата, како при мраза!
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: - Леле ми студит!
Сестра го викат: - Ела при мене,
ела при мене, яс да те стоплям!
Хойде при сестра, како при кучка!
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: - Леле ми студит!
Момче го викат: - Ела при мене,
ела при мене, яс да те стоплям!
Хойде при момче, како при ягне.

 

Охрид; сватбена - на мома (Шапкарев 1, № 179).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.