142. ДО КЪСНО ПРИ ЛИБЕТО
Заспало е челебийче
на момина дьосна рока.
Мило хи е да го буди,
драгинко хи да го гльода.
Как кайдиса, та му рече:
- Стани, стани, челебио,
петли пяло, савнува се,
осавни се на момини,
на момини равни двори!
- Как да стана, малка моме,
яга ме си ознобила
кайно слана пролятошна,
яга падне по Гергьовден,
та озноби сичко цвяте,
та попари сичко цвяте,
сичко цвяте ран босиляк.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.