140. МОМА ПРИЕМА ЛИБЕТО СИ НЕОБЛЕЧЕНА
Седи юнак накрай море,
накрай море на постеля:
постелки му сребърени,
възглаве му сребърено,
вечеря му морска риба,
морска риба, динско вино,
слугарът му малка мома:
- Яж, юначе, пий, юначе,
не напивай чаша вино,
я напивай малка мома,
бяло лице лебедово.
Черни очи черешови.
Ппрости, юнак, тая вечер,
ела, юнак, утре вечер,
докле не съм вечерала,
вечерала, нелегнала,
и портите приключила,
върло псето прехранила!
Прости юнак тая вечер,
дойде юнак сетна вечер;
мома била вечерала,
вечерала, не легнала,
портите е приключила,
върло псето прехранила.
Добър юнак порти бие,
порти бие, люто кълне,
где го зачу малка мома,
та изкочи, гола-боса,
бързо портите разключи,
прехвана му врана коня,
окачи му зоб пшеница,
и прикани добър юнак,
въведе го, пренесе му
морска риба, динско вино.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.