136. ПРИСТАНАЛА
Свирка ми свири в усое,
Калина мете дворове.
Като зачула свирката
тя на майка си думаше:
- Я ти на, мамо, метлата,
а па на тато - лопата,
ти да дометеш дворове,
тато да срине сметове.
Аз ще да ида да вида
дето си свири свирката.
Ако се случи мил братец,
ти ми са, мамо, надявай
надвечер с кошник ягоди;
ако се случи либето,
ти ми се, мамо, надявай
наесен с мъжко детенце.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.