134. ЛИБЕВА КИТКА ТЪГА РАЗКАРВА
Защим не минеш, севдинку,
приз наши равни двурове,
зам да ти метна, севдинку,
кичица карамфилкува
и дручка ран-бусилкува,
че ще да идеш, севдинку,
нах високана планина
дребни шилета да пасеш.
Ага за мене затожиш,
кичица да си извадиш,
за мене да си приповниш
и сас мен да са растожиш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.