132. ЛИБИЛА ГО, НЕ МУ КАЗАЛА
Стоянке ле, либе ле,
като си ме либила,
що не си ми казала,
и аз тебе да либа,
ами легна да поспа -
теб сънувам до мене;
а като се събудя, -
студен камик до мене.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.