124. НЕ ДАР - А ЛЮБОВ
Дотекъл е Вардар мътен и пороен,
мътен и пороен брегове събаря,
брегове събаря, мостове прелива!
При мостове седат млади ми войници
команда си чакат Вардар да прегазат.
Стояна невеста милно им се моли:
- Бре войници млади, много ви се моля,
мен да пренесете и моята майка,
па ще да ви дара дари скъпоценни,
дари скъпоценни от сребро и злато.
А млади войници тихо отговарят:
-Ще те пренесеме, бре млада невесто,
ще си пренесеме и твоята майка,
яма си нещеме дари скъпоценни,
дари скъпоценни от злато и сребро,
ние си желаем белото ти лице,
белото ти лице и черните очи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.