114. ЗА ЦЕЛУВКА - ГЛОБА
Стуяна бяда бядиха,
че е девойка полюбил,
между две села големи,
между два врися студени,
тьошка го глоба глобиха,
хиляда и пет стотини,
хиляда имя, дадя хи.
Петуну няма да даде,
та го фанаха, ворзаха
и в тявница го метнаха.
Стуян нарочя, пурочя:
- Де да я майка да дойдя,
да си ми майка донясе,
баш гиздилнана прямяна
и моя медну каваля!
Зачу го майка, отидя,
та си му майка однеся
баш гиздилнана прямяна
и медуну му каваля;
чя си са Стуян огизди,
засвири медну каваля,
с кавалян дума думашя:
- Мен ни йо мила, маля ля,
глобана и жеремьона,
ниг ми я жялну маля ля,
ем ми йо мила мумана -
с очи я ни сам пугльодал,
дума хи ни сам продумал,
та не да са сам полюбил.
От де го зачу кадия,
та на сяйменя викашя:
- Сяйменя, варли сяйменя,
та пуснитя си Стуяна
и дайтя си му глобана
хиляда и пет стотини
и венчяйтя му мумана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.