110. МОМЪК И СПЕЩА ДЕВОЙКА
Поминувам, заминувам,
на бял камък поседнувам, -
тежки порти затворени,
а прелени преградени.
Не съм пиле да прелетам,
не съм вода да прелеям,
не съм змия да се сплъзнам,
тук съм юнак за девойка:
- Та хвана се за два кола,
за два кола ясенови,
прехвърли се в рамни двори,
в рамни двори у момини!
Та се хванах за два кола,
за два кола ясенови,
та се хвърлих у момини,
у момини рамни двори.
Найдох мома дека спие -
става клало под трендафил,
глава клало под карафил,
ръце клало в ран босильок,
д нозете в бистра вода.
Жал ми беше да го сбудам,
та си събрах китка цвете,
наквасих го с бистра вода,
и попръсках малко моме,
тогаз моме се разбуди.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.