103. МОМА, БИСЕР И СЛЪНЦЕ
На връх небе слънце гряе,
на дън море бисяр свети
между бисеря й слънцето;
мома стои, стои, мисли.
Стои, мисли и говори:
- Да съм птичка лястовичка
ша си фръкна до слънцето,
ша си фръкна да го гледам,
ша си фръкне да се грея.
Да съм рибка скомбрийчица,
ша отида на дън море,
на дън море до бисяра,
да го сбирам да са кича,
да са кича и накича.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006
Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи.
Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.