УМНАТА ЖЕНА
Тибетска приказка
И да се качваш, и да слизаш по една стълба, еднакво лошо е,
ако те бутат.
(Тибетска пословица)
Отдавна, много отдавна, имало две съседни страни и едната била малко по-малка от другата. Царят на по-далечната и по-голяма страна се наричал Гезонгонгду, а царят на по-малката страна се наричал Драши. На царя на голямата страна му се искало да постави по-малката страна под своя власт.
- Но първо - казал си той, - трябва да разбера дали техният цар е достатъчно мъдър и опитен. Ако не е, ще мога да го победя, но ако е много умен, няма да се залавям с това.
Той взел една кобила и едно жребче, които били съвсем еднакви по цвят и големина и поканил другия цар да определи кое от тях е кобилата и кое жребчето. Съветниците на царя дошли първи и гледали, гледали, но не могли да познаят. Един от тях си отишъл вкъщи и разправил всичко на жена си, а тя казала:
- Това е лесно, аз ще ти кажа какво да правиш. Приготви една ясла и сложи вътре малко трева за тях. Майката все ще гледа да побутва тревата към жребчето.
И наистина, станало както тя казала и така успели да отговорят на първата гатанка на царя.
На другия ден царят изпратил един стрък, изрязан по един и същ начин в двата края и ги попитал могат ли да кажат от коя страна е върхът и от коя е коренът. Съветниците отново дошли всички и гледали, гледали, но не могли да се сетят. Същият съветник съобщил на жена си и тя казала:
- Това е лесно, хвърлете го в реката и стръкът ще заплува надолу по течението с върха напред, а не с корена.
Те последвали съвета и така задачата на царя и за този ден била изпълнена.
Тогава царят на по-голямата страна им изпратил две змии, мъжка и женска, и никой от съветниците не могъл да ги различи. Съветникът отново отишъл при жена си и тя казала:
- Това е лесно, вземете едно парче коприна и го поставете близо до тях. Женската ще реши, че е приятно и меко и ще легне на него, ще се свие на кълбо и ще заспи, а мъжкият ще се отдръпне встрани и няма да иска да спи на него.
Те направили така и всичко станало точно както тя казала.
Тогава царят на голямата страна решил, че не бива да воюва с царя на малката страна, защото той бил твърде умен. Но по-слабият цар узнал, че е бил на косъм от война и че я е избягнал, и извикал своя съветник да го пита как е могъл да разреши всичките тези загадки, след като никой друг не е успял. Той отговорил, че той нищо не е знаел за тези неща, а жена му го научила. Тогава царят извикал жената на съветника и богато я възнаградил, а мъжа й направил главен съветник на царството си.
Илюстрация: Милдред Брайънт, 1925.
© Лина Бакалова, превод от английски
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова,
Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009
Приказката е преведена по: A.L. Shelton, tr. Tibetan Folk Tales. St. Louis, Missouri, 1925.