ВОДНОТО МОМИЧЕ
Евенска1 приказка
Имало един ламутски ловец, който обикалял из околността да си търси жена. Веднъж той намерил камък, който приличал много на човешка фигура. Прибрал го вкъщи и го сложил край огнището. Когато се събудил сутринта, казал на камъка:
- А сега, жено, сготви нещо за ядене!
Тъй като камъкът дори не се помръднал, той станал и сам си приготвил храна. След това излязъл и отишъл на лов. Върнал се вечерта и пак казал на камъка:
- Жено, приготви нещо да ям!
Но тъй като камъкът си стоял неподвижен, той пак си сготвил сам храната. На другата сутрин се събудил и - що да види! Каменната жена била сготвила ядене. И те заживели заедно като мъж и жена.
Минало известно време. Един ден ловецът отишъл до една река и тръгнал по брега й. Бил жаден, видял едно вирче и приклекнал до него. Когато понечил да пие, той видял отдолу под водата едно момиче, което решело дългата си свилена коса.
- Хей, ела тук! Хайде да играем!
Тя излязла и те се заиграли, целейки се един в друг с лък и стрели. Най-сетне той погледнал към небето и видял, че слънцето вече залязвало.
- Ох, стана късно! Трябва да се прибирам у дома.
Отишъл си той вкъщи, а там жена му го посрещнала намусена:
- Защо закъсня толкова? Досега винаги си си идвал навреме.
- Преследвах една лисица.
На другата сутрин той станал рано и отишъл на реката. Водното момиче било вече там долу и решело косите си.
- Идвай да си играем!
Те играли отново чак до заник слънце. Когато се прибрал вкъщи, жена му била много сърдита:
- Защо се връщаш толкова късно?
Той не отговорил, защото си мислел за момичето, и се зарекъл:
- Утре ще стана още по-рано.
Но жена му направила така, че да изпадне в непробуден сън. А на сутринта каменната жена станала рано, облякла дрехите на мъжа си, взела лъка и стрелите му, сложила си снегоходки и отишла при реката, като вървяла по следите, оставени от него. Стигнала до вира и погледнала надолу във водата. Момичето било там и решело косите си.
- Ела да си поиграем!
- Ах, как ми е свито сърцето. Като че никога преди не сме играли.
- Глупости! Хайде, поне малко се покажи, само да те погледам.
Девойката се показала над водата до подмишниците. Тогава каменната жена стреляла в нея и я пронизала с една стрела. Кръв бликнала от гърдите и гърба й. Водното момиче потънало в дълбините, а жената на ловеца се върнала вкъщи. Тя сложила дрехите на мъжа си на предишното им място, а също и лъка със стрелите и снегоходките му. След това премахнала магията за сън от него. Той скочил и видял, че слънцето било вече високо в небето. Взел лъка си, надянал снегоходките и побързал към реката. Момичето обаче никъде не се виждало.
- Ах - извикал той разтърсен от ридания, - тя вече не идва! И аз не искам да остана повече тук.
Той скочил във водата и потънал. В ушите му зашумяло, тялото му изтръпнало от студa. И изведнъж се озовал в един друг свят. Намерил утъпкана пъртина и закрачил по нея. Не след дълго дошъл до някакъв град. Всички къщи в града били покрити с черно платно. Встрани от другите къщи се гушела къщурка, в която живеела една бабичка. Той влязъл. Бабата го попитала:
- Ти откъде си дошъл?
- Аз съм от другия свят. Но какво става тук? Да не би някой да е болен? Защо е това черно платно навсякъде?
- Дъщерята на нашия вожд е болна. Някой я е пронизал със стрела.
- Аз искам да я излекувам.
Бабата побързала да отиде при вожда и му казала:
- Един човек е дошъл в нашия град и заяви, че ще излекува дъщеря ти.
Вождът заповядал да доведат чужденеца. Щом влязъл в къщата, момичето изстенало силно:
- А-а-ах!
Той докоснал стрелата и тозчас девойката била мъртва. Тогава той поискал някакви мъжки дрехи. Надянал дрехите на нейното тяло, а себе си облякъл в нейните дрехи.
- Вземете си последно сбогом с нея. Аз ще бдя над тялото й сам - казал той на родителите й. После легнал до нея и се престорил също на умрял.
Когато слънцето се скрило, долетели две птици, две лопатарки. Две лиственици растeли наблизо. Лопатарките кацнали на тях и запели:
Хей, сестричке, събуди се!
Нека с тебе да играем,
нека въздуха да порим
с бързи пърхащи криле!Ох, сестрички! С вас не мога
да играя, да се рея.
Счупени са ми крилете,
не остана ми перце.Ой, сестрице, кой бе този,
който с теб се поруга
и крилете ти прекърши?
Туй не беше ли игра?Ой, сестрички, мен крилете
този, който ги пречупи,
там сега лежи безжизнен
сякаш е без дъх останал.
Лопатарките кацнали на земята и се превърнали в девойки. Доближили се до мъртвата. Едната девойка духнала върху нея, другата девойка плювнала върху нея. Тогава тя скокнала на крака и възкликнала:
- Ах, ах, ах! Колко дълго съм спала!
- Ех, без нашата помощ никога нямаше да се събудиш.
Девойките останали там до сутринта. Когато другите хора се събудили, те я отвели при родителите й. Като я видяла, майката изпаднала в несвяст. Тя дошла на себе си чак вечерта и тогава оженили момичето за госта. Двамата заживели заедно. Веднъж той казал:
- Искам да навестя бившата си жена.
Щом каменната жена го видяла, стреснато подскочила:
- Ах! Мъжът ми идва, мъжът ми идва!
Тя се озъбила и се приготвила да го налапа, но човекът опънал лъка и я прострелял. Тя се килнала назад.
- Ах! Това е краят. Аз исках да те изям, но ти се оказа по-бърз.
Той наклал голям огън и изгорил каменната жена. После се върнал при водното момиче и продължил да си живее с него.
БЕЛЕЖКИ
1. Евени (ламути) - сибирски народ (около 19 000 д.), родствен с евенките и живеещ по крайбрежието на Охотско море (Якутия, Магаданска област, Хабаровски край). Ламутският език - езикът на eвените, е близък до евенкийския, нанайския, удегейския и се отнася към тунгуско-манджурската езикова група. [обратно]
© Анатолий Буковски, превод от английски и бележки
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова,
Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009
Приказката е преведена по: Waldemar Bogoras, tr. Tales of Yukaghir, Lamut, and Russianized Natives of Eastern Siberia. Anthropological Papers of the American Museum of Natural History. Vol. XX. Part I. New York, 1918.