39. ТЕРЕЗИИ ПИТАТ ДАФИНА

Занаятчийството в българските народни песни

Терезии питат Дафина:
- Дали имате да шийме?
- Терзии, братя, терзии,
стойте да питам пехара
дали имаме да шийме?
Пехара вели говори:
- Дафино, снахо хубава,
викай ги, снахо, да дойдат.
Викала ги е Дафина,
рогозина им постлала, -
служи ги сама и плаче.
Пехара вели говори:
- Дафино, снахо хубава,
що ти е, снахо, та плачеш?
Или си гола и боса,
или си гладна и жедна?
- Мале ле, стара пехаро,
я гледай, мале, юнаци,
ка ми се отбор отбрали,
като отбрана пшеница.
Пехара вели говори:
- Не гледай, снахо, юнаци,
но гледай, снахо, имане.
- Имане гнило бунище,
ега ми харо на къто.
- Дафино, снахо хубава,
харо го яла майка ти.
- Мале ле, стара пехаро,
харо те яло тебека.
За него, мале, за син ти,
църна ти била кърпата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.