37. ПЕТЪР НА ДЮКЯН СЕДЕШЕ

Занаятчийството в българските народни песни

Петър на дюкян седеше,
алено сукно кроеше.
Отдолу иде войвода
и той на Петра думаше:
- Петре, ле Папазоолу,
версине бана Тонка и,
Тонка и каскардашина,
вермесън пишман олурсун.*
Петър си нищо не каза,
право си дома отиде.
Тонка на чардак седеше,
руса си коса решеше.
Петър на Тонка думаше:
- Тонке ле, сестро, Тонке ле,
руса ти коса да окапе,
черни ти очи да опаднат,
бяло ти лице да овехне,
да не ми идва войвода,
да ме пред еснаф засрамва!

 

* "- Петре ле Папазоолу,
дай ми Тонка,
Тонка, твоята сестра,
ако не я дадеш, ще съжаляваш!"

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.