55. СТАНА РОБИНЯ ПРОДАДЕНА

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...

Израсло й дърво, дърво високо,
колко й високо, толко й широко,
клони клонило до черна земя,
върши вършило до синьо небе.
Под дърво седи добра трапеза,
слуга им служи Стана робиня,
Стана робиня, влашка влаиня,
чеша налива със ройно вино,
най я долива със сълзи,
как им слугува, плаче й нарежда.
Турчин на Стана тихо продумна:
- Стано робиньо, влашка влаиньо,
що чаша доливаш със дребно сълзи,
не я доливаш със ройно вино?
Знаеш ли, Стано, помниш ли, Стано,
га бяхме с тебе ние мънинки
и бяха тежки, гладни години,
тебе та, Стано, майка продаде,
майка продаде във турско село,
а мен ма, Стано, тейно отдаде
на турци, Стано, служба да служа.
Тебе те, Стано, майка продаде
за ока брашно, брашно ръжено,
да не е било, Стано, скорошно,
ами е било, Стано, давношно.

 

Преслав, Запорожка област, Украйна (НПБМУ, с. 52, № 1295).

 

 

=============================
с) Електронно издателство LiterNet, 07.02.2006
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Исторически песенен фолклор. Съст. Стоянка Бояджиева. София, 1989.