15. РУЖА И ЗДРАВЕЦ
Зажни, Ружо, че ръка ти й лека,
зажни леко, да е леко лято,
леко лято, като леко перо!
Запей, Ружо, имаш блага душа,
пееш леко, чува се далеко.
Сама Ружа насред поле била,
сама пяла, сама отпявала.
Де я зачу здравец от горица,
па на Ружа тихом проговори:
- Попей, Ружо, да се надпяваме!
Ти си цвете у мала градина
и те берат за момински китки, -
аз съм цвете у гора зелена,
аз съм горско цвете на цветята.
Зиме раста под дебела сняга,
лете раста под дебела сянка.
Кога мине стадо със овчари,
и погазят здравец, здраво цвете,
размерите вредом по гората.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2006
Хайдут Сидер и Черен арап. Отбор български народни песни: празнични
- битови - юначни. Съст. Йо Данаилов. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Хайдут Сидер и Черен арап. Отбор български народни песни: празнични
- битови - юначни. Избрал и подредил Йо Данаилов. (Златна Библиотека).
София, 1939.