16. ОТМЪСТИЛ 3АРАД БАЩА СИ

Да би гората думала

Ай гиди сърце юнашко,
не може мамо да търпи!
Че скокна Стоян войвода,
облече дрехи хайдушки,
препаса сабя френгия,
затъкна чифте пищови,
приплесна пушка бойлия.
Че събра, вярна дружина,
в зелена гора заведе,
да седнат Стоян, Стоене,
под сенки, джанъм, дебели.
Да пият вода студена,
па варди Стоян, Стояне,
бащин си върлин душманин
дето е убил баща му,
стоянов баща, войвода.
Че стоя Стоян, Стоене,
първа потеря минала,
минала и заминала,
че са е втора задала -
и тя си мина замина.
Че са третата зададе,
най-подир върви пашата,
пашата билюк-башия,
дето е убил баща му.
Като го виде млад Стоян,
на крака Стоян подскочи,
извади сабя френгия,
та му главата отряза.

 

Жеравна, Котленско; непубликувана (зап. 1946 г.; Архив на Института за музика, БАН, арх. № 1010, папка 88).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.