61. ЕЛЕНА РОБИНЯ И ЦАРЯ ОТ САРАЯ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Полегнала белия пченица,
полегнала царю до сарайо,
та я жние Елена робиня.
Жние, жние гола, гологлава,
жние, жние боса, на стапала.
Съгледа я царю от сарайо,
па на нея потиом говори:
- Жни ми, жни ми, Елено робиньо,
жни ми, жни ми в петок и сабота,
у неделя премлада невеста.
На тебе чат венци граотити,
на мене чат пекльи треперити.

 

Дупнишко (СбНУ 5, с. 68, № 2).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.