6. Я ДАЙ МИ, БОЖЕ, РАЛО ОРАТНО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Сичка са й гора раззеленила,
раззеленила, развеселила -
едно са дърво не раззелени,
не раззелени, не развесели.
Под него седи доз добър юнак,
под него седи, сълзи си рони,
сълзи си рони, Богу си моли:
- Я ми дай, Боже, рало оратно,
рало оратно, черни биволи,
да си изора черни угари,
да си посея бяла пченица!
Де седя Господ, де слуша -
даде му Господ рало оратно,
рало оратно, черни биволи,
та си изора черни угари,
та ги посея бяла пченица.

 

Войнягово, Карловско (СбНУ 46, с. 100, № 114).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.