317. ЛЕКО ХОДИ, ДИЛБЕР ЯНО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Леко ходи, дилбер Яно,
леко ходи, леко стъпвай,
да не стреснеш чершията,
чершията в Стамбул града.
Да не чуят терзиите,
терзиите, майсторите,
да изпуснат ножиците,
ножиците и иглите,
че ми кроят, че ми шият
синьо сукно, бяла чоха,
синьо сукно за везиря,
бяла чоха за султана.
Леко ходи дилбер Яно,
леко ходи, леко стъпвай,
да не чуят дюлгерите,
дюлгерите, майсторите,
че разграждат и ми градят,
в абсаната нова пирга,
нова пирга по-висока,
по-висока, по-голяма.
В нея, Яно, ще затворят
твойто либе Делчо юнак,
че размири царщината,
царщината и раята.

 

неуточнено (Стубел-РПС, с. 142).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.